вторник, 28 април 2015 г.

Анонимни хейтъри - жал ми е за тях

Привет, оптимисти!
Колко от вас са се сблъсква ли с хейтъри - в гимназията, на работа, в интернет пространството? Явно не съм само аз. Скоро имах един неприятен коментар в блога. Може би постъпих доста драстично за мен, но изтрих този коментар. Вярвам, че всеки има право на мнение. Може би мненията ни няма да съвпадат кой знае колко, дори ще се разминават напълно, но ако ми го казваш лице в лице (или в този случай - коментар в коментар), тогава ще ти уважа мнението, защото знам, че го имаш и не се страхуваш да го изказваш. Но ако ще си анонимен хейтър, няма какво да се тръшкам и блъскам заради теб, след като дори нямаш доблестта да ми  напишеш този коментар с истинското си име или някакъв псевдоним за интернет, а се криеш зад надписа "Анонимен".
Анонимните хейтъри са просто поредните хулигани, но с тази разлика, че са виртуални. Доста ми приличат в това отношение на хулиганите в училище и надутите кифли, които се мислят за господари на света и всичко им е позволено. Мисля, че не съм единствената, която се е сблъсквала и с двата типа "личности". Когато бях ученичка не смеех нищо да кажа, защото не исках проблеми. Исках да се разбирам с всички. Като всяка една тинейджърка изпитвах нужда да се впиша в някаква среда и хората да ме харесват. Но за съжаление не стана така и бях поредното неразбрано момиче, може би малко по-чувствително, което кифлите-принцеси обичаха да тормозят. Естествено тези хулигани и кифли бяха и лицемери, защото обичаха да се мазнят за да им направиш услуга за домашно или контролно. Хулигани или хейтъри, физически, вербално или виртуално - в действителност с тази злоба вредят най-много на себе си. Това е някакво избиване на комплекси. Не знам защо се превръщат в тези неприятни образи. Може би имат някакви свои проблеми и решават, че могат да ги разрешат само с тормоз над друго по-слабо същество.
Така че Анонимен хейтърю, каквито и комплекси да имаш се надявам да се справиш с тях. Надявам се някой ден да намериш поне 1/10 от смелостта, която всеки един блогър или влогър притежава, за да напишеш със своето собствено име или псевдоним мнението си. Защото за разлика от теб всички те са намерили тази смелост да споделят мислите си с целия свят чрез интернет и го правят открито. Дори досадният клюкар Перез Хилтън не се крие, а изразява мнението си открито. Дори и аз открито си заявявам, че цялото семейство Кардашиан ми е меко казано неприятно. А ти стоиш някъде на нивото на гимназиалните хулигани и кифли, защото твоята "анонимност" си е чисто лапешка работа.
Е, бедни Анонимни, пожелавам ти някой ден да станеш по-смел. Пожелавам ти да имаш доблестта да говориш открито като всички нас. Пожелавам ти да се развиеш към нещо по-добро, а да не стоиш на едно място и да го тъпчеш до живот. Пожелавам ти да излезеш от онзи тъмен ъгъл, от който се опитваш да дадеш глас на мислите си, а той е толкова тъмен, че те се губят в мрака. Пожелавам ти да пораснеш и то скоро.
Ако не можеш да се справиш сам, отиди на психолог. Може и да има ефект.

неделя, 26 април 2015 г.

Нови придобивки #3 2015

От доста време не съм споделяла новите си придобивки, но все пак Март месец беше No Buy Month. Купих си някои неща през Март, но само най-необходимото. Ето и последните покупки за месец и половина.
Да започнем от малките мартенски покупки.
1. Лакочистител на Lilly. За цената си от около 1лв. е незаменим.
2. Рол-он дезодорант на Adidas soften cool &care. Харесва ми, не съм му намерила недостатък.
3. Крем за ръце Дева с алое вера, 0.99лв.
4. Очна линия на Impala. Подарък е от приятелка, която прецени, че очните линии тип писалка не са за нея. Тя е доста добра с класическата очна линия с четчица, която за мен е кошмар.
5. Purminerals Jupiter Ascending комплект - палитра сенки, глос и очна линия. Купих ги през Февруари, но ги получих към средата на Март. Това е първата ми покупка от feelunique.com. Работя по отделен пост за тази покупка.
Както казах само най-необходимото през Март.
В началото на Април вече малко се отпуснах.
1. Нов крем Бочко, 2,40лв. Не го заменям.
2. Сух шампоан за коса Schauma с памук. И преди съм го ползвала и съм доволна от него.
3. Душ-гел с портокалово масло на Zaja, 5.19лв.
4. Шампоан за обем на John Frieda, намален на 12.49лв. от 15,99лв. в дрогерии Lilly. Подарих един на майка за рождения й ден и реших и аз да си взема. Трябва му ревю.
5. Новите лакове на Golden Rose WOW, 0.99лв. Взех си два - 09 и 83. Цветовете са прекрасни - нежно розово и уникално красиво синьо (не мога да му намеря точно прилагателно за да го опиша).
6. Почистващ гел за лице с растителен въглен Garnier Pure Activ, 10лв. Любим продукт през 2014г. и все още е с основание.
7. Нови ластички за коса от Zumba shop, 20лв. с доставката приблизително. Отдавна им бях хвърлила око и сега веча са мои. Просто обожавам Zumba аксесоарите.
Накупих си и няколко дрехи, но досега не съм правила пост на тема дрехи. Може да публикувам скоро такъв. Ще ви бъде ли интересно?
Като цяло съм си взела само най-необходимите продукти за коса, тяло и лице. Гледам да изразходвам наличната си декоративна козметика и да не купувам нова. Е, понякога се подхлъзвам, но като цяло съм доволна от себе си за последния месец и половина.

четвъртък, 23 април 2015 г.

Най-подходящия подарък за мен

Здравейте, уникални!
Днес искам да споделя с вас една нова придобивка или по-точно казано подарък. Всеки който ме познава ще каже, че това е най-точния подарък за мен... Kindle!
По-големият ми братовчед беше преди около месец в Бургас за рождения ден на дядо ни и ми направи подарък. Бил го предвидил за Коледа, но го забравил и затова чак сега го получих, но това не е от значение. Братовчед ми ме познава така добре и определено това е най-подходящия подарък за мен.
До 18-годишна възраст у нас имаше доста книги, но те предимно бяха от жанра научна-фантастика. Те бяха на баща ми, но след развода майка се освободи от тях. Имахме дори "Властелинът на пръстените" цялата трилогия и всички книги от поредицата "Мечът на истината" (по които направиха и сериал, но беше само два сезона). След като приключих със смотания Икономически университет във Варна, си обещах отново да започна да чета книги. Но не тъпите икономически книги, а интересните истории на класиците и модерните автори и писатели. Решила съм да си направя моя собствена библиотека. Така че когато намеря книга, която ми се струва интересна, си я купувам. Така приятно е, когато намеря свободно време за четене, дори и на работа. Обикновено си нося книгата, която чета в момента с мен в чантата. Проблемът е обаче, че това доста вреди и на кориците на книгите.
И ето тук Kindle намира идеалното приложение.
В един Kindle  могат да се качат приблизително 1000 (+/-) e-книги, ако не греша. И като си има и калъф няма опасност да се надраска. Плюс това е и по-лек от книгата. Факт. Е, аз съм качила в моя някъде към 50 e-книги за момента. Има бая още за 1000. В списъка винаги излиза на първо място последната книга, която сте чели и когато я изберете директно сте на последната четена страница. Току-що започнах "Кратка история на времето" от проф. Стивън Хокинг.
Скрийнсейвърът всеки път е различен. Доколкото разбрах, когато се използва само един и същ скрийнсейвър малко по малко самата картина избелявала или нещо подобно. Не съм експерт по технологиите. Всеки път когато го заключа, картината е друга. Имам може би към 10-15 варианта. И никога не знам какъв ще е, но всичките са много красиви.
Моят модел не е с touchscreen, но и така повече ми харесва. Прелиствам страниците с бутони те отстрани за напред и назад. Батерията може да издържи до седмица, по думите на братовчед ми. Качвам книгите с програмата Calibre и ако се наложи, тя ги променя директно в подходящия формат за Kindle.
Има само един малък проблем. Понеже повечето магазини са вече с аларми, когато тръгна да влизам в някой веднага се активира сигналът. И това е преди да вляза в магазина. Предполагам, че е от самата технология.
Далеч по-удобно е да си изтегля e-книгите от интернет, вместо да отида и да си ги купя в книжен вариант, когато има вероятност определена книга да не ми хареса и след това да съжалявам, че съм си дала парите на вятъра. Така беше със "Сексът и града".
Все още смятат, че реалната книга в ръцете ми и разлистването на истински страници са незаменими, но в забързаното ми ежедневие и пътуванията до други места Kindle си е просто едно удобство.

четвъртък, 16 април 2015 г.

Любимци за месец Март 2015

Хайде да си споделя и аз любимците за месец Март преди да е станало прекалено късно.
Март беше доста зает месец и за това и любимците не са кой знае колко много.
1. Бебешкия крем Бочко. Намерих му ново приложение. Много помага при синини. Никой не ме бие. Започнах нов спорт, за който ще напиша отделен пост. Докато кожата ми привикне, ще съм доста често насинена, но с този крем синините минават много по-бързо.
2. Дълготрайното червило на Essence от новата им NUDE серия в цвят №03 Come Naturally. За разлика от другите им дълготрайни червила това не ми изсушава устните. Като трайност е сравнително добре. А и цветът е идеален.
3. Wake Me Up коректора на Rimmel в цвят Ivory. Чудесен продукт. Ползвам го и като база за сенки. 2 в 1.
4. Домашна маска с мед. Винаги на помощ при проблеми с кожата. Напълно натурална и без химии.
5. Суши. Обичам суши, а март месец имах няколко събирания, на които ядохме суши. Разбира се не бива да се прекалява с него.
6. Нов любим сериал - Империя. Не съм вярвала, че някога ще се скъсвам от танци на хип-хоп. Просто никога не е бил моят стил. Но този сериал напълно измени музикалните ми възприятия.
7. Следващият любимец напълно в реда на нещата е филм - ДИВЕРГЕНТИ 2: БУНТОВНИЦИ.
8. Любим влогър за месеца е Young Wild And Polished. Никол изобщо не се притеснява да се държи глупаво. Най-много обичам да гледам гафовете, които добавя на финала на всяко едно видео.
9. И последно, но не по важност сред месечните любимци е Сара. Тя винаги ми е любима. (Тук ми е малко сърдита, защото отивам на работа).
Целия март месец бях сама у дома. Хубаво е да се прибереш вечер в къщи и да знаеш, че някой те чака. Пък бил той дори на четири крака. В допълнение, тя също така много обича да се гушка вечер преди да заспи.

сряда, 15 април 2015 г.

ПЕПЕЛЯШКА - първата приказка на всяко дете

Първата анимация на Дисни, която гледах като дете беше "Пепеляшка". Беше 1991г., баща ми току-що беше купил видео и с него и филмчето на видео касета. Май от тогава ми е изкривено съзнанието, че за всяко момиче има един чаровен принц. Е, май игралният филм затвърди това мое убеждение още повече.
През почивните дни преди Великден отидох отново на кино с приятелка. Да, знам. Голяма киноманка май се извъдих. Решихме да гледаме "Пепеляшка". Не се бях настроила с големи очаквания. По-скоро бяха средни. А и за да съм честна, много исках да видя и късометражния филм за "Замръзналото кралство". :) Той се прожектира преди "Пепеляшка" и  е с продължителност 10 минути най-много. Не мога да кажа с точност. Не съм го засичала. Но филмчето е леко и приятно. Намирам, че е чудесно начало на прожекцията.
А за "Пепеляшка"...
Няма какво да ви преразказвам стара история. Всеки знае приказката. Всеки е гледал анимацията на Дисни и още много други екранизации на любимата приказка. Но тази май ще ми е любимата. Историята не е дословно по анимацията, но е също толкова увлекателна и просто е магическа. Имаме едно безкрайно добро момиче, което има само мечтите си. Имаме злата й мащеха и глупавите й доведени сестри. И имаме и принц с един напълно нов облик. Тук прави впечатление вече самият му характер и  какъв е той самият като личност. Това липсваше в предишните екранизации.
Режисьор е Кенет Брана. Харесвам филмите му, особено много екранизациите му по пиеси на Шекспир и класически романи. Придава им един по съвременен облик, така че да са сякаш по-увлекателни за младите поколения. Смея да кажа, че и тук се е справил блестящо. За около два часа човек се оставя романтиката просто да го завладее и дори отново може да повярва във феите-кръстници. И този ефект те държи няколко дни.
Костюмите са от прекрасни по-прекрасни. Още когато видях скиците във официалната страница във Facebook, знаех че просто ще ми спрат дъха.

Всичко е изпипано до съвършенство. Дори искам рокля като на Пепеляшка. В един момент изглежда тъмно синя, а в друг светло синя. О, сякаш и вие не я искате!
Актьорският състав е от добър по-добър. Не съм мислила, че някога ще харесам злодей толкова много, но Кейт Бланшет е потресаващо добра. Никой не е казал, че щом е зла, мащехата трябва да е и грозна.
Хелена Бонъм-Картър е удивително забавна и в същото време чаровна фея-кръстница.
Ричард Маден е идеален принц, а Лили Джеймс - от нея прости струи доброта в стил "Пепеляшка". И химията просто им се е получила много добре.

Но любимата ми част беше, когато на моменти децата се изправяха на пред и гледаха със затаен дъх. Прекрасно е да видиш как попиват всичко с такъв ентусиазъм.
Мога цял ден да ви описвам колко прекрасен е филмът, че е просто истинска наслада за окото. Но вместо това ви давам съвет - Вървете да го гледате! Без значение дали е дублиран или не, заслужава си. Филмът е за всеки, бил той родител, който води детето си да го гледа или като мен любител киноман, който се пренася в един нов вълшебен свят. Просто отидете да гледате филма. Няма да съжалявате.

вторник, 7 април 2015 г.

ДИВЕРГЕНТИ 2: БУНТОВНИЦИ

"Дивергенти" ме грабна преди година и беше любимият ми филм за 2014г. заедно с "Интерстелар". "Дивергенти 2: Бунтовници" също не остана по-назад.
Трис и Фор сега са бегълци и обявени за врагове на обществото на кастите. Опитвайки се да докажат своята невинност и другото безпощадно лице на Джанин, те трябва да намерят съюзници и да се преборят с гнева и страховете си, плод на минали събития. Трис също така се бори със зародилите се в нея вина и гняв към самата себе си.
Единственият изход от цялата ситуация е да открият за какво още семейството на Трис се е пожертвало и дали си е струвало.
Шайлийн Уудлий и Тио Джеймс пренасят връзката между главните герои на следващото ниво. Някак цялата им комуникация е далеч по-интимна от тази в предишния филм. Гледам ги и напълно вярвам в отношенията между Трис и Фор.
Разбира се Кейт Уинслет отново беше страхотна. Радваме и появата на Наоми Уотс. Очаквах да има повече сцени с нея, но се надявам в следващата част този пропуск да бъде реванширан.
И нещо много приятно ми се случи докато си купувах билет за филма. Понеже филмът има възрастово ограничение, касиерката ме попита дали имам 18 години. Е, така добре се почувствах. Дори и да съм била малко кисела през този ден, този въпрос ми оправи настроението.
В заключение: "Дивергенти 2: Бунтовници" с право е хвален по цял свят. Бих отишла да го гледам пак. Препоръчвам ви го, ако все още не сте го гледали. Дори съм си изтеглила книгите в електронен вариант и смятам в най-скоро време да ги прочета.

четвъртък, 2 април 2015 г.

CHAPPIE - един по-човечен робот

Чапи е може би най-сладкият робот, който съм гледала на голям и малък екран.
От създаването на компютъра насам, компютърните специалисти се стремят към непрестанно усъвършенстване. Същото се отнася и за Дион Уилсън (Дев Пател от "Беднякът-милионер"). Той е признат навсякъде в компютърен специалист и иноватор. Неговите роботи-скаути улесняват безкрайно много работата на полицаите в Йоханесбург, Южна Африка и престъпността значително е намаляла. Дион е доволен от постиженията си, но според него винаги може и още. Предстои следващата, може би най-голяма, стъпка - създаването на изкуствен интелект. Усилията му се увенчават с успех. Така се появява Чапи - робот, способен да мисли и чувства, който има собствено съзнание и се приема за истински. Като едно малко дете му предстои да опознае, заобикалящия го свят. Сега Чапи трябва да се научи да разграничава добро от зло и  да намери своето собствено място в света на хората.
Когато за първи път гледах трейлъра на "CHAPPIE" си казах: "ОК, поредния филм за мислещи машини. Нищо ново. Недей да имаш големи очаквания." В рекламата се споменаваше за "последната надежда на човечеството". Е, не мисля, че човешкия вид беше под заплаха в този филм. По-скоро милият и наивен Чапи трябва да открие себе си и да израсне като личност.
Актьорският състав е много добър, но някак образите не са впечатляващи. Да, имаме Хю Джакмaн и Сигорни Уивър, но по мое мнение се наблягаше повече на Die Antwoord - семейството на Чапи. Дори и имената им си бяха тяхните - Нинджа и Йоланди.
Музиката също беше на Die Antwoord и за да съм честна пасваше идеално на образа на Чапи.
Филмът имаше като цяло един социален подтекст, но по мое мнение си беше и голяма реклама на Die Antwoord.
В заключение: "CHAPPIE" не е следващият касов филм за изкуствения интелект, но е приятен за гледане. Дори на един или два момента успя да ме разчувства. Няма как да не харесате този сладък робот. Но все пак филмът не е уникален.